“АНАТОМИЯ НА ВЛАСТТА”-В “Анатомия на властта” Джон Кенет Гълбрайт пише за три вида власти принуждаваща,компенсаторна и условна.
“Принуждаващата власт печели подчинение със способността си да налага друг противоположен на предпочитанията на индивида или групата избор,отклонението от който е достатъчно неприятно и болезнено,така че собствените предпочитания се изоставят”.
“Компенсаторната власт,напротив печели подчинение чрез прилагането на положително възнаграждение – чрез предоставянето нещо ценно на подчиняващия се индивид”.
“При принуждаващата и компенсаторната власт подчиняващия се индивид осъзнава своето подчинение”.
“В сравнение с тях условната власт се упражнява ,чрез промяната на мисленето.Убеждението ,образованост и социално обвързване е онова ,което изглежда естествено ,уместно или правилно,кара индивида да се подчинява на чужда воля.Подчиняването ,отразява предпочитаната посока на поведение, а фактът на подчинение не се осъзнава.”
Тези три вида власт освен за отношенията между хората важат и за отношения между държави,защото последните се състоят от хора и се управляват от хора.В съвременния свят за предпочитане е използването на условната и компенсаторната власт.Използвайки компенсаторната власт Запада може да подпомогне демократични промени в държави като Куба и Иран.Ако са наложени икономически санкции върху съответната държава ,то те трябва да засягат само държавните предприятия,но не и частния бизнес.За Иранския частен бизнес,кубинския частен бизнес,доколкото го има трябва да има пълен ,свободен достъп до западния пазар.Колкото по-обвързан е частния бизнес и икономиката на една тоталитарна държава с Запада толкова възможността за политическо влияние ще е по-голяма.
Компенсаторната власт във външната политика винаги дава по-добри резултати от прилагането на принуждаващата власт.Пример за това е и евентуалното благоприятно развитие на мирния процес в Близкия изток ,които ще бъде платен от американските данъкоплатци./мир който не се състоя поради твърдоглавието на Арафат/.
Според Гълбрайт – три са източниците на власт 1.личност/индивидуалност/ 2.собственост 3.организацията.От анализа му може да се схване ,че в далечното минало личността е била основен източник на власт /Христос,Мохамед/,по-късно собствеността – буржоазните общества при началното натрупване на капитала,днес най-важна била организацията – синдикати,политически партии,корпорации,неправителствени организации. Дефакто организацията е била източник още в дълбока древност- римските легиони, монголските завоеватели,църквата.Собствеността е играла роля още след излизането на човека от родово-общинния строй.А личността е източник на власт и днес,особено днес при развитието на комуникациите-политици,спортисти,певци и музиканти са кумири за милиони по света,така че и трите източника на власт са действали през всички епохи на човешко развитие.За отношенията между държавите - значението на организациите като НАТО,ЕС И ООН е голямо.
Гълбрайт се обявява против възпитанието на младежта в “култ към достойнствата на системата на свободно предприемачество” и че “решенията на едно демократично правителство са по презумция мъдри”.За първото не е прав , а по второто решенията на едно демократично правителство са по презумция по мъдри от тези на тоталитарното управление т.е и за второто не е прав.
“Всяка проява на власт предизвиква появата на друга власт ,противоположна,макар и не задължително равна на нея.”При условната власт възниква най-слабо съпротивление,а може и да не възникне.”Условната власт е гарантирана от първата поправка на американската конституция – свободата на словото,мисълта и вероизповеданията.”
“Една от слабостите на личността ,като източник на властта е че тя е ограничена от естествената продължителност на своя живот.Тази слабост е била преодоляна от църквата посредством организацията.”
Нищо не е толкова значимо за защита на съвременната корпорация,колкото аргументът,че властта и не съществува – че цялата власт е в ръцете на сляпата пазарна стихия,че всички решения се взимат в съответствие с предписанията на пазара.”
За религиозно посветените Библията и Коранът имат нови заместители в лицето на новопоявили се религии като “Капиталът” и “Комунистическия манифест” на Маркс.Интересен е факта че в най-развитото капиталистическо общество – американското идеите на Маркс не намират почва,в Западна Европа дълго време те имат своите привърженици,без да станат господстващи.Такива те стават във феодални държави като Русия и Китай,където работническа класа дефакто липсва.
“Впечатляваща черта на века на организацията е огромният брой организирани групи – профсъюзи,професионални асоциации,комитети за политическо действие,фермерски сдружения – които се стремят да се доберат до инструментите за власт, принадлежащи на държавата, в свои интерес.Още по-голям е броят на организациите вътре в структурата на самата държава – министерства,агенции ,държавни корпорации и военни ведомства,които са се превърнали в първоизточник на власт.”Влияние на бизнес групировки ,на религиозни течения,на военнопромишления комплекс,на движения за или против абортите,за или против носенето на оръжие и т.н..В съвременната демократична държава разпространението на властта е все по дифузно .От време на време възниква безпокойство по повод влиянието на тези организации.Но това е безпочвено ,безпокойство може да има при концентрация на власт,не и при дифузното разпръскване в много отделни общности и структури,които взаимно се неутрализират и допълват.Гълбрайт заявява”ако властта бе силно концентрирана в рамките на държавата,тези организации не биха съществували.Не би съществувала власт която да е обект на споделяне.Те функционират защото са в състояние да влияят на правителството и да си присвоят известна част от неговата власт.”
Едно от големите достижения на човечеството е теорията на Монтескьо,която раздели дотогава единната държавна власт на три отделни независими една от друга и взаимно контролиращи се власти – съдебна,законодателна и изпълнителна.Днес дори тези власти делят властта си със структури на гражданското общество,като четвъртата власт-медиите.Дори функциите на дадена власт днес се поделят с други субекти.Съдебната власт в гражданското правораздаване се конкурира с арбитража,в случая частноправни субекти елиминират държавни структури.Изпълнителната власт прехвърля много свои контролни функции принадлежащи на държавни органи на професионални организации и неправителствени структури. Законодателната власт се децентрализира ,прехвърля към структури на местна или регионална власт.
“Допълнителен принос за дифузията на властта има и ефектът на благоденствието.То отслабва ролята на собствеността ,а съответно и на компенсаторната власт.Нуждаещия се потребител е подчинен на властта на земевладелеца,лихваря,промишления производител. Монополът е източник на власт в бедно общество.В богата страна монополът подсеща хората да търсят алтернативи.Бедният и гладен работник се подчинява на работодателя си .Добре платения усеща по-слаб натиск.Принудата е отслабена ако съществува доход под формата на помощи за безработни или на социална помощ като алтернатива на глада и лишенията.”
