ПРОМЕНИТЕ В РУСИЯ:
Посещавайки САЩ 1 месец след войната в Югославия руския премиер Сергей Степашин увери американските бизнесмени,че комунистите никога повече няма да дойдат на власт в Русия и призова американския бизнес да инвестира в нова Русия.Днес светът е друг.Днес бизнеса движи политиката ,а не политиката бизнеса..Това е най-голямата гаранция ,че конфликтите по света ще намаляват.1999г не е 1989г ,10 години преди това вероятноста от световен конфликт при същите обстоятелства би била огромна./например заради българските турци/.Може би не всички си дават ясна представа за необратимостта на промените.Разпадането на „империята на злото” на 15 отделни държави,забраната на КПСС след народната революция в Русия последвала опита за преврат тласнаха нещата в необратима посока.Промените в Русия бележат ясна граница в историята ,която се съизмерва с граничната черта прокарана от чехи,поляци и унгарци през 1989г,или от нас българите през 1997г.Западни анализатори смятат , че Русия все още не е преминала своя вододел към демократично развитие.Това не е така.Западът смята че Русия не е изживяла своята 1989г,че връщане назад е възможно подобно на Беларус.Тези опасения са безпочвени,при условие че в Русия няма значими социални катаклизми и ЗАПАДЪТ се държи с Русия като с равноправен партньор,зачитайки руската чест и достойнство.Според мен е грешна политиката да се изтласква руското влияние от Средна Азия и Кавказ.В този район държавите са много по недемократични от Русия ,управлявани от авторитарни режими.При всички случай руското влияние е благотворно за тези режими.Русия може да допринесе за навлизане на демокрация по тези части на бившия СССР.Ако това може да се постави като цел на руската външна политика ще е голяма победа за демократичната общност.Още повече че руските искания за зачитане правата на руските малцинства е стъпка именно към зачитането на правата на човека.Ограничаването на руското влияние в постсъветското пространство се приема на нож от руското общество и не води до нищо добро, а до укрепване на авторитарните режими в цялото постсъветско пространство.Руското влияние може да бъде спирачка за този процес и Западът трябва да действа успоредно с Русия в тази насока.Образуването на авторитарен режим в Чечня ,доказа че колкото е по-слаба Русия толкова е по-голяма вероятността от поява на подобни режими в цялото постсъветско пространство.Нима не би било по-добре за Демокрацията в Казахстан да има една проруска партия и една проказахстанска партия начело със сегашния президент Нурсултан Назърбаев,на които шансовете за властта да са 50 на 50.Не е признак за демокрация че президента Назърбаев е преизбран с над 90 % от гласовете.Русия и Западът могат да действат заедно за налагането на демокрацията в цялото постсъветско пространство ,което не е преживяло своята 1989г.
Според мен САЩ и Европа по всякакъв начин трябва да подкрепят опитите за интеграция на Президента на Беларус със Русия .Точно руското влияние ще доведе до демократизирането на режима в Беларус.Колкото повече интеграцията се засилва толкова повече властта ще се изплъзва от Минск и ще отива в Москва.Така беларуското общество ще стане част от действащи демократично избрани Парламент и Президент.
Много анализатори дават като пример за евентуално връщане назад,реакцията на руското общество по повод войната в Косово.Реакцията на руското общество по нищо не се отличава от реакцията на гръцкото,българското,румънското,македонското общество дори източногерманското общество видя в САЩ някаква сила готова да господства над по-малките и бедни народи.Но това не ни дава да говорим че източна Германия се връща към времето на фюрера или Гърция,България към минали периоди от развитието си.Руското общество е засегнато че не го вземат на сериозно ,но то не е готово на нова студена война,на нови лишения в името на огромни военни разходи.Руското общество чисто и просто иска да го смятат равноправно общество със западните общества,а не да воюва с тях.Впрочем на същата основа е реакцията на Балканските общества,вкл. Гърция,хората на Балканите смятат че Западът ги има за втора категория хора,самите те се имат за такива.Затова те не могат да се отъждествят със Западът който притежава тези свръхмодерни оръжия,които бомбардират,а се отъждествиха с с тези върху които падат бомбите.Така в Русия си задаваха въпроса няма ли да сме ние следващите върху които ще падат бомбите.,същия въпрос си го задаваха и в България.Това показва че тези общества не вярват напълно в демокрацията ,а може би и че неспазват напълно човешките права.Защо в Дания над 70% бяха за сухопътна атака на НАТО в Югославия.:тези хора се смятат за първа категория хора т.е. тези които пускат бомбите и второ:датчаните са убедени че на тяхна територия се спазват правата на човека т.е. няма за какво да бъдат бомбардирани.Точно обратно е положението в България ,Македония ,Русия –тук хората сами се числят към втора категория лица т.е. за тези за които са предназначени бомбите и второ те смятат че винаги може да се намери причина за да им се пуснат бомбите,макар и да не нарушават човешките права т.е. те не вярват в Демокрацията в устойте на които се гради западното общество.Те не са убедени че когато се решава да се пуснат бомбите върху една или друга държава това става по определени критерии-спазването на човешките права.За тях това е проява на някакво произволно хрумване,субективно видение на западен лидер.Това определено може да стане в едно тоталитарно общество,в каквото живяха източноевропейците.От там е и този тип мислене.В демократичните общества контрола върху управляващите от страна обществени организации,медии,опозиция е изключително силен така че решението да се започнат военни действия не е така лесно.Точно затова демокрациите мразят войните ,поради огромната трудност за постигане на консенсус още повече по въпроса за воденето на военни действия.Но нерешителността на Демокрациите да започнат сухопътни действия ,доведе до сбъдването на техните опасения,избиването на стотици босненци и албанци,до продължителна операция която постави под въпрос отношенията с Русия и Китай.
За да могат всички хора на европейския континент да се имат като представители на една категория лица е нужно всички европейски народи включително руския да се обединят в една единна общност .Но вземането на решения с консенсус от повече от 40 държави ще блокира ЕС.Нужна е реформа и решенията да се вземат с мнозинство.Реалното отдаване на национален суверенитет ще имаме едва когато отпадне блокиращия глас на страните членки.
Посещавайки САЩ 1 месец след войната в Югославия руския премиер Сергей Степашин увери американските бизнесмени,че комунистите никога повече няма да дойдат на власт в Русия и призова американския бизнес да инвестира в нова Русия.Днес светът е друг.Днес бизнеса движи политиката ,а не политиката бизнеса..Това е най-голямата гаранция ,че конфликтите по света ще намаляват.1999г не е 1989г ,10 години преди това вероятноста от световен конфликт при същите обстоятелства би била огромна./например заради българските турци/.Може би не всички си дават ясна представа за необратимостта на промените.Разпадането на „империята на злото” на 15 отделни държави,забраната на КПСС след народната революция в Русия последвала опита за преврат тласнаха нещата в необратима посока.Промените в Русия бележат ясна граница в историята ,която се съизмерва с граничната черта прокарана от чехи,поляци и унгарци през 1989г,или от нас българите през 1997г.Западни анализатори смятат , че Русия все още не е преминала своя вододел към демократично развитие.Това не е така.Западът смята че Русия не е изживяла своята 1989г,че връщане назад е възможно подобно на Беларус.Тези опасения са безпочвени,при условие че в Русия няма значими социални катаклизми и ЗАПАДЪТ се държи с Русия като с равноправен партньор,зачитайки руската чест и достойнство.Според мен е грешна политиката да се изтласква руското влияние от Средна Азия и Кавказ.В този район държавите са много по недемократични от Русия ,управлявани от авторитарни режими.При всички случай руското влияние е благотворно за тези режими.Русия може да допринесе за навлизане на демокрация по тези части на бившия СССР.Ако това може да се постави като цел на руската външна политика ще е голяма победа за демократичната общност.Още повече че руските искания за зачитане правата на руските малцинства е стъпка именно към зачитането на правата на човека.Ограничаването на руското влияние в постсъветското пространство се приема на нож от руското общество и не води до нищо добро, а до укрепване на авторитарните режими в цялото постсъветско пространство.Руското влияние може да бъде спирачка за този процес и Западът трябва да действа успоредно с Русия в тази насока.Образуването на авторитарен режим в Чечня ,доказа че колкото е по-слаба Русия толкова е по-голяма вероятността от поява на подобни режими в цялото постсъветско пространство.Нима не би било по-добре за Демокрацията в Казахстан да има една проруска партия и една проказахстанска партия начело със сегашния президент Нурсултан Назърбаев,на които шансовете за властта да са 50 на 50.Не е признак за демокрация че президента Назърбаев е преизбран с над 90 % от гласовете.Русия и Западът могат да действат заедно за налагането на демокрацията в цялото постсъветско пространство ,което не е преживяло своята 1989г.
Според мен САЩ и Европа по всякакъв начин трябва да подкрепят опитите за интеграция на Президента на Беларус със Русия .Точно руското влияние ще доведе до демократизирането на режима в Беларус.Колкото повече интеграцията се засилва толкова повече властта ще се изплъзва от Минск и ще отива в Москва.Така беларуското общество ще стане част от действащи демократично избрани Парламент и Президент.
Много анализатори дават като пример за евентуално връщане назад,реакцията на руското общество по повод войната в Косово.Реакцията на руското общество по нищо не се отличава от реакцията на гръцкото,българското,румънското,македонското общество дори източногерманското общество видя в САЩ някаква сила готова да господства над по-малките и бедни народи.Но това не ни дава да говорим че източна Германия се връща към времето на фюрера или Гърция,България към минали периоди от развитието си.Руското общество е засегнато че не го вземат на сериозно ,но то не е готово на нова студена война,на нови лишения в името на огромни военни разходи.Руското общество чисто и просто иска да го смятат равноправно общество със западните общества,а не да воюва с тях.Впрочем на същата основа е реакцията на Балканските общества,вкл. Гърция,хората на Балканите смятат че Западът ги има за втора категория хора,самите те се имат за такива.Затова те не могат да се отъждествят със Западът който притежава тези свръхмодерни оръжия,които бомбардират,а се отъждествиха с с тези върху които падат бомбите.Така в Русия си задаваха въпроса няма ли да сме ние следващите върху които ще падат бомбите.,същия въпрос си го задаваха и в България.Това показва че тези общества не вярват напълно в демокрацията ,а може би и че неспазват напълно човешките права.Защо в Дания над 70% бяха за сухопътна атака на НАТО в Югославия.:тези хора се смятат за първа категория хора т.е. тези които пускат бомбите и второ:датчаните са убедени че на тяхна територия се спазват правата на човека т.е. няма за какво да бъдат бомбардирани.Точно обратно е положението в България ,Македония ,Русия –тук хората сами се числят към втора категория лица т.е. за тези за които са предназначени бомбите и второ те смятат че винаги може да се намери причина за да им се пуснат бомбите,макар и да не нарушават човешките права т.е. те не вярват в Демокрацията в устойте на които се гради западното общество.Те не са убедени че когато се решава да се пуснат бомбите върху една или друга държава това става по определени критерии-спазването на човешките права.За тях това е проява на някакво произволно хрумване,субективно видение на западен лидер.Това определено може да стане в едно тоталитарно общество,в каквото живяха източноевропейците.От там е и този тип мислене.В демократичните общества контрола върху управляващите от страна обществени организации,медии,опозиция е изключително силен така че решението да се започнат военни действия не е така лесно.Точно затова демокрациите мразят войните ,поради огромната трудност за постигане на консенсус още повече по въпроса за воденето на военни действия.Но нерешителността на Демокрациите да започнат сухопътни действия ,доведе до сбъдването на техните опасения,избиването на стотици босненци и албанци,до продължителна операция която постави под въпрос отношенията с Русия и Китай.
За да могат всички хора на европейския континент да се имат като представители на една категория лица е нужно всички европейски народи включително руския да се обединят в една единна общност .Но вземането на решения с консенсус от повече от 40 държави ще блокира ЕС.Нужна е реформа и решенията да се вземат с мнозинство.Реалното отдаване на национален суверенитет ще имаме едва когато отпадне блокиращия глас на страните членки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар