понеделник, 24 декември 2007 г.

ЧОВЕШКИ ПРАВА И НАЦИОНАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ.ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ

ЧОВЕШКИ ПРАВА И НАЦИОНАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ.ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ:
Ако вървейки си по улицата ви срещне журналист и ви попита”какво мислите за 40 изклани жени и деца в църква/джамия-не знам точно/ в Източен Тимор /или в Косово/.”Отговорите могат да бъдат два:1.Осъждам насилието и смятам че международната общност трябва да се намеси във вътрешните работи на Индонезия /Югославия/.
2.Това е вътрешна работа на съответната държава Международната общност няма право да се меси.
Намеса или ненамеса-това е въпроса.Бих поставил въпроса –ако собственото ви правителство реши че трябва да изтреби или да унищожи част от собственото си население,между които сте и вие ,смятащия ,че това е вътрешна работа на съответната държава./както впрочем се случи по време на съветската окупация на Източна Европа-нямаше никои който да спре изтреблението на антикомунистите в тези страни/.Защо международната общност да не се намеси за свалянето на слаби недемократични правителства подтискащи собствения си народ-като тези на Муамар Кадафи,Хафез Асад /тогава бе още жив/,Садам Хюсеин /тогава бе на власт/,Фидел Кастро.Тези режими не могат да окажат сериозна съпротива на западната техника и армии.Ако тези армии не действат самостоятелно ,а единно свалянето на тези режими няма да струва скъпо в пари и човешки животи.Всеки човек е ценен,включително живота на войниците от западните демокрации,но колко хора умират и ще умрат в бъдеще от тези безчовечни режими.Те трябва да бъдат свалени с риск след свободни избори на власт да дойдат ислямиски или националистически режими.Достатъчно е тези режими да гарантират че след 4 год. Ще има отново свободни избори,ако нарушат това свое обещание и те трябва да бъдат свалени.Трябва ли да чакаме 5,15,20,30 години докато поредния диктатор се спомине ,с надеждата че новото управление ще тръгне по демократичен път на развитие.Чудя се какво още спира САЩ да направят интервенция в Куба и да свалят режима на Кастро.Определено интервенция в Латинска Америка няма да им е за първи път.И докато преди не винаги това е правено в подкрепа на демократични режими,а в подкрепа на по-малко авторитарните,то сега това ще в името на кристално морална цел-свалянето на последния авторитарен режим в Латинска Америка и установяването на демократично управление.Не е реалистично че Русия или Китай ще подпалят трета световна война заради някои от тези диктатори.Ако се опитат да наложат икономически санкции на САЩ то от тях ще пострадат те самите ,а не САЩ.Свалянето на режимите в Куба,арабския свят,Виетнам,Северна Корея трябва да стане един по един след съответната инсценировка.Например Северна Корея прави ежемесечно предизвикателни акции срещу Южна Корея.С половин милионна високотехнологична армия без проблеми може да се разбие 1 млн.армия на Севера.Вярно ще загинат много корейци,но кой е виновен на тези хора че те подкрепят един човеконенавистен режим.
Споделям напълно вижданията изказани от много западни историци след втората световна война – за съучастието на немския народ в престъпленията на нацизма,за вината на целия народ в това дело.Можем ли да съжаляваме за 120 000 цивилни граждани на Лайпциг убити от бомбардировките ,близките им да ,но ние не.Можем ли да съжаляваме за хилядите японци жертва на атомната бомбардировка,знаейки какъв режим са подкрепяли ,още повече че при сухопътни действия на японска територия жертвите биха били милиони.Въпросите за мен са риторични.Реално погледнато и вие не съжалявате за нито един загинал германец през втората световна война,освен ако не сте немец.Не можем да съжаляваме за хора които се борят в защита на тоталитарно или авторитарно управление или са пасивни съучастници на режима.
Между труповете ясно трябва да разграничим кои са на жертви,кои на защитници на жертвите, кои на убийци или съучастници на убийци.Все още в по-голямата част от човечеството за убийство се дава смъртна присъда,а каква присъда заслужава лице от мъжки пол постъпило в армията,за да защитава режима на Кастро,Ким чен ир,Садам Хюсеин или аятоласите в Иран.
Мекушавото отношение на Бил Клинтън спрямо такива режими се разбира погрешно от тези държави,като слабост на самите САЩ,а не на техния президент.Като слабост на демократичното общество да понесе определено количество жертви в името на демокрацията.В гигантския сблъсък между над 1 млн.войници в Кувейт САЩ дадоха 141 жертви.В Югославия ако изключим катастрофите на два хеликоптера при тренировъчни полети-нито една.Нито една от тези държави които изброих няма по-силна армия от иракската ,напротив по-слаби са.
Човечеството няма причини да чака столетия докато някои държави излязат от Средновековието и изкарат на власт демократични политически режими.Свободния свят който е на столетия пред тях просто трябва да им помогне да наваксат изоставането.
Представете си че в 2100 година след разпъването на оня самозванец на кръста дето се мислил за бог,свободния и демократичен свят/Европа и Америка/,обединен в една държава е започнал да се разселва на планетите от Слънчевата система,технологиите са напреднали неимоверно,докато в Северна Корея при управлението на Ким Чен Ир ІІІ хората ядат корени и събират плодове като в първобитната ера.Какво остава на свободния свят освен да отвори очите на тези хора и да им покаже правилния път на развитие като свали Ким Чен Ир ІІІ от власт.

Няма коментари: