КИТАЙ, ИРАН И ДЕМОКРАЦИИТЕ:
Най-голямата заплаха за човечеството през следващите десетилетия естествено ще идва от държавите със силни тоталитарни системи и това са Китай и Иран. Ненавистта към другомислещия която проповядват двете идеологии –комунистическата и ислямската е основната опастност за мира и стабилността в света.Яростния антиамериканизъм залял Китай след като по погрешка бе ударено китайското посолство в Белград е доказателство за тоталното промиване на мозъците на това население.Друг обезпокояващ факт са проучванията на общественото мнение в Китай ,които напълно одобряват военна намеса в Тайван ,ако острова обяви независимост /90%са на това мнение/.Това при пълното съзнание че Тайван е част от американската система за сигурност,че подобно на Южна Корея има двустранен договор за защита със САЩ при евентуално нападение.Всичко това може да буди недоумение в западния човек но не и в източноевропееца познаващ методите на комунистическата пропаганда и промиването на мозъци.
Изводът на по-горното социологическо проучване е че 90% от 1млрд китайци са готови на война със САЩ.Този извод трябва да стресне администрацията на президента Клинтън,която напоследък дава прекалено много аванти на комунистическия режим.
В скоро време Иран ще достигне 100 млн. Души.С икономическия потенциал, петролните си залежи ислямския режим е в състояние да създаде ядрено,бактериологическо и химическо оръжие.Индия и Пакистан също имат ядрено оръжие но те са условно казано демократични държави./по-късно демокрацията в Пакистан бе заменена от военен режим/.След неуспешните студентски демонстрации в Техеран от лятото на 1999г десетки хиляди в контра митинг скандираха ,че са готови да дадат кръвта ,която тече във вените им на своя духовен водач-Аятолах Хомейни,на тези както и на умопобърканите от националсоциализма сърби една изтрезняваща бомбардировка би им се отразила добре.
Фанатизма независимо дали е породен от ислямска или комунистическа идеология е опасно нещо,той превръща хората в животни,в роботи изпълняващи безчовечни заповеди в името на “човещината”.Пращането на бездомни деца да разчистват минни полета със телата си във войната с Ирак е едно от престъпленията на аятоласите които ги нареждат до Сталин и Хитлер.
Останалите тоталитарни и авторитарни режими представляват по-малка заплаха за новия световен ред поради малките размери на държавите в които са на власт.
Демократичната общност от държави има едно голямо предимство пред групата от тоталитарни и авторитарни режими.Тя е готова на обединение: /Примери: ЕС,НАТО/ нещо което не е в състояние да направят недемократичните държави – те могат да влязат в съюз но не и да се обединят в единно цяло,защото ще се появят борби за власт между отделните диктатори.Примера на ЕС е непостижим за държави с недемократична форма на управление . Голямата възможност на демокрациите е да се обединят в единно цялостно образование обхващайки цели континенти-Европа,Северна и Южна Америка ,Австралия и Океания.На тази мощна единна световна държава ще противостоят малки,слаби,разпокъсани и враждуващи по между си авторитарни и тоталитарни режими.
Второ предимство на Демокрациите е свободата.Прогреса и изобретенията, рационализациите и иновациите са дело изключително на мисълта на свободния човек.Робът не е в състояние да създава самолети,коли,компютри и каквато и да е друга техника.Пропастта в развитието между богатите напреднали демокрации и бедните,изоставащи,недемократични режими ще се задълбочава и то с по-бързи темпове.Колкото повече интеграцията между демокрациите се задълбочава толкова по-голяма ще става технологичната пропаст с диктаторските режими.Един ден може би Северна Корея поради икономическата изолация и липса на ресурси ще се върне в първобитнообщинния строй ,а световната общност ще се разселва на Луната ,Марс и др.небесни тела.
Северна Корея не е заплаха,истинска заплаха може да бъде Китай,ако има това желание.
Китай е бъдещия най-голям пазар в света и затова западните компании и правителства се държат прекалено дружелюбно с една тоталитарна държава,нарушаваща човешките права. Повечето анализатори залагат икономическите реформи да доведат до политически промени по еволюционен път.
В света има различни режими за чуждестранни инвестиции:
1. Първия режим дава предимство на националните компании пред чуждестранните./Русия/
2. Нормалния режим поставя в равнопоставено положение местни и чуждестранни компании./САЩ/
3. В Китай чуждестранните компании имат определени привилегии пред местните бизнесмени.Това е режим подобен на капитулациите в Османската империя.Това положение е оправдано поради желанието за привличане на чуждестранен капитал и ноу-хау,какъвто китайските компании нямат.Но тук има и нещо друго нежеланието поне в началото на китайските власти да създадат силна състоятелна класа от китайски бизнесмени,защото богатия човек е свободен човек. Възпрепятсвайки развитието на местния капитал местното и централно китайско ръководство ще стане зависимо не от местния ,а от чуждия капитал.Естествено и обратната зависимост ще е факт ,но в много по-малка степен,защото инвеститора винаги може да избере друга държава където да вложи парите си.Но тези разсъждения са повече в минало време,защото китайския капитал става по-силен и има все по-голяма подкрепа от местните власти.
Веднъж стъпили чуждите компании на китайския пазар те ще се нуждаят от независима съдебна система,за да разрешават справедливо споровете по между си и с държавата.Тези малки стъпки един ден могат да доведат до смяна на комунистическия режим,което ще е най-важното събитие след идването на Горбачов на власт.
Но съществува и друг процес западните компании направили инвестиции в Китай чрез данъците които плащат ще поддържат съществуването и укрепването на комунистическия режим. Укрепвайки икономически от западните инвестиции,събирайки повече данъци Китай ще може да отделя повече средства за нови оръжия за масово унищожение,което той и дефакто прави.Така Китай може да измести Русия от надпреварата във въоръжаването,но това е малко вероятно поради обвързаността на двете икономики /китайската и американската/,обвързаност която липсваше при между СССР и САЩ.Присъединяването на Хонконг,а по-късно вероятно и на Тайван ще е вътрешна пречка за една конфронтация.
Индия,Русия и Пакистан са държави от които може да зависи много в международен план,но те са нестабилни демокрации със слаби полупазарни икономики.
Индия е най-старата и стабилна демокрация от трите,но демократично политическо устройство без пазарна икономика,частен бизнес,свободно предприемачество не може да има сериозно бъдеще.Войните които води с Пакистан води до невъзможност двете държави да заемат полагащото им се място в световната общност.
Русия днес се опитва да създава някакви триъгълни оси с Китай и Индия /след войната в Ирак с Франция и Германия/.Такъв съюз е 99% невъзможен поради липса на общи културни,икономически и политически връзки.Между Русия и Китай може и да има някакво общо комунистическо минало и настояще ,но Индия е неутрална и държава. Индия и Русия са демократични държави ,а Китай е тоталитарна.Икономическия стокообмен между трите държави е малък.Трите култури нямат допирни точки.Китай има териториални спорове с другите две,между Русия и Индия няма обща граница,което възпрепятства връзките им.
Това което ги свързва е бедността и мизерията и желанието да се противопоставят на демократичната общност водена от САЩ.Но едно желание не стига ,трябва да имаш и възможности.
Русия днес не е заплаха за Демокрациите по света,въпреки несъвършенствата на политическата система тя има плуралистичен обществен живот,свобода на медиите,доколко в тях се изразяват различни противоположни и противоборстващи мнения.А основен признак на демокрацията е конкуренцията на идеи.Собствеността в Русия е изцяло частна, но до голяма степен концентрирана в шепа хора.Собствениците на тези руски групировки не искат връщане назад,защото това би означавало национализация.Народът също не би искал едно такова връщане,руското общество се отвори подобно на българското за света.Младите хора могат да пътуват в чужбина,част от тях емигрираха и на запад така че едва ли биха искали едно затваряне от света.И то в още по тесни граници,защото източна Европа и бившите съветски републики няма да са част от това изолиране за света.Самата Русия би загубила отколкото спечелила от този ход.Народът надали го интересува на кой е собствеността в държавата ,защото той и по съветско време не бе нейн собственик.За него по важното е да живее добре.Ако някои се опита да наложи диктатура в Русия то тя би била изключително нестабилна,поради липсата на финансови средства и напредналите демократични реформи.Тази диктатура никога не би добила онзи завършен вид от предгорбачовата епоха.Тя не би устояла на социалната напрежение вътре в страната и ще бъде лесно манипулируема от вън.Но аз съм убеден че до диктатура в Русия няма да се стигне и тя ще продължи по този криволичещ път на развитие поне още 10 год.
За процесите в Индия и Пакистан не съм голям познавач но те ще заемат своето достойно място в света едва когато разрешат териториалните си спорове и успеят да изградят отворена към световния пазар пазарна икономика основаваща се на частната инициатива и собственост.Това важи за всяка една държава в света.
Най-голямата заплаха за човечеството през следващите десетилетия естествено ще идва от държавите със силни тоталитарни системи и това са Китай и Иран. Ненавистта към другомислещия която проповядват двете идеологии –комунистическата и ислямската е основната опастност за мира и стабилността в света.Яростния антиамериканизъм залял Китай след като по погрешка бе ударено китайското посолство в Белград е доказателство за тоталното промиване на мозъците на това население.Друг обезпокояващ факт са проучванията на общественото мнение в Китай ,които напълно одобряват военна намеса в Тайван ,ако острова обяви независимост /90%са на това мнение/.Това при пълното съзнание че Тайван е част от американската система за сигурност,че подобно на Южна Корея има двустранен договор за защита със САЩ при евентуално нападение.Всичко това може да буди недоумение в западния човек но не и в източноевропееца познаващ методите на комунистическата пропаганда и промиването на мозъци.
Изводът на по-горното социологическо проучване е че 90% от 1млрд китайци са готови на война със САЩ.Този извод трябва да стресне администрацията на президента Клинтън,която напоследък дава прекалено много аванти на комунистическия режим.
В скоро време Иран ще достигне 100 млн. Души.С икономическия потенциал, петролните си залежи ислямския режим е в състояние да създаде ядрено,бактериологическо и химическо оръжие.Индия и Пакистан също имат ядрено оръжие но те са условно казано демократични държави./по-късно демокрацията в Пакистан бе заменена от военен режим/.След неуспешните студентски демонстрации в Техеран от лятото на 1999г десетки хиляди в контра митинг скандираха ,че са готови да дадат кръвта ,която тече във вените им на своя духовен водач-Аятолах Хомейни,на тези както и на умопобърканите от националсоциализма сърби една изтрезняваща бомбардировка би им се отразила добре.
Фанатизма независимо дали е породен от ислямска или комунистическа идеология е опасно нещо,той превръща хората в животни,в роботи изпълняващи безчовечни заповеди в името на “човещината”.Пращането на бездомни деца да разчистват минни полета със телата си във войната с Ирак е едно от престъпленията на аятоласите които ги нареждат до Сталин и Хитлер.
Останалите тоталитарни и авторитарни режими представляват по-малка заплаха за новия световен ред поради малките размери на държавите в които са на власт.
Демократичната общност от държави има едно голямо предимство пред групата от тоталитарни и авторитарни режими.Тя е готова на обединение: /Примери: ЕС,НАТО/ нещо което не е в състояние да направят недемократичните държави – те могат да влязат в съюз но не и да се обединят в единно цяло,защото ще се появят борби за власт между отделните диктатори.Примера на ЕС е непостижим за държави с недемократична форма на управление . Голямата възможност на демокрациите е да се обединят в единно цялостно образование обхващайки цели континенти-Европа,Северна и Южна Америка ,Австралия и Океания.На тази мощна единна световна държава ще противостоят малки,слаби,разпокъсани и враждуващи по между си авторитарни и тоталитарни режими.
Второ предимство на Демокрациите е свободата.Прогреса и изобретенията, рационализациите и иновациите са дело изключително на мисълта на свободния човек.Робът не е в състояние да създава самолети,коли,компютри и каквато и да е друга техника.Пропастта в развитието между богатите напреднали демокрации и бедните,изоставащи,недемократични режими ще се задълбочава и то с по-бързи темпове.Колкото повече интеграцията между демокрациите се задълбочава толкова по-голяма ще става технологичната пропаст с диктаторските режими.Един ден може би Северна Корея поради икономическата изолация и липса на ресурси ще се върне в първобитнообщинния строй ,а световната общност ще се разселва на Луната ,Марс и др.небесни тела.
Северна Корея не е заплаха,истинска заплаха може да бъде Китай,ако има това желание.
Китай е бъдещия най-голям пазар в света и затова западните компании и правителства се държат прекалено дружелюбно с една тоталитарна държава,нарушаваща човешките права. Повечето анализатори залагат икономическите реформи да доведат до политически промени по еволюционен път.
В света има различни режими за чуждестранни инвестиции:
1. Първия режим дава предимство на националните компании пред чуждестранните./Русия/
2. Нормалния режим поставя в равнопоставено положение местни и чуждестранни компании./САЩ/
3. В Китай чуждестранните компании имат определени привилегии пред местните бизнесмени.Това е режим подобен на капитулациите в Османската империя.Това положение е оправдано поради желанието за привличане на чуждестранен капитал и ноу-хау,какъвто китайските компании нямат.Но тук има и нещо друго нежеланието поне в началото на китайските власти да създадат силна състоятелна класа от китайски бизнесмени,защото богатия човек е свободен човек. Възпрепятсвайки развитието на местния капитал местното и централно китайско ръководство ще стане зависимо не от местния ,а от чуждия капитал.Естествено и обратната зависимост ще е факт ,но в много по-малка степен,защото инвеститора винаги може да избере друга държава където да вложи парите си.Но тези разсъждения са повече в минало време,защото китайския капитал става по-силен и има все по-голяма подкрепа от местните власти.
Веднъж стъпили чуждите компании на китайския пазар те ще се нуждаят от независима съдебна система,за да разрешават справедливо споровете по между си и с държавата.Тези малки стъпки един ден могат да доведат до смяна на комунистическия режим,което ще е най-важното събитие след идването на Горбачов на власт.
Но съществува и друг процес западните компании направили инвестиции в Китай чрез данъците които плащат ще поддържат съществуването и укрепването на комунистическия режим. Укрепвайки икономически от западните инвестиции,събирайки повече данъци Китай ще може да отделя повече средства за нови оръжия за масово унищожение,което той и дефакто прави.Така Китай може да измести Русия от надпреварата във въоръжаването,но това е малко вероятно поради обвързаността на двете икономики /китайската и американската/,обвързаност която липсваше при между СССР и САЩ.Присъединяването на Хонконг,а по-късно вероятно и на Тайван ще е вътрешна пречка за една конфронтация.
Индия,Русия и Пакистан са държави от които може да зависи много в международен план,но те са нестабилни демокрации със слаби полупазарни икономики.
Индия е най-старата и стабилна демокрация от трите,но демократично политическо устройство без пазарна икономика,частен бизнес,свободно предприемачество не може да има сериозно бъдеще.Войните които води с Пакистан води до невъзможност двете държави да заемат полагащото им се място в световната общност.
Русия днес се опитва да създава някакви триъгълни оси с Китай и Индия /след войната в Ирак с Франция и Германия/.Такъв съюз е 99% невъзможен поради липса на общи културни,икономически и политически връзки.Между Русия и Китай може и да има някакво общо комунистическо минало и настояще ,но Индия е неутрална и държава. Индия и Русия са демократични държави ,а Китай е тоталитарна.Икономическия стокообмен между трите държави е малък.Трите култури нямат допирни точки.Китай има териториални спорове с другите две,между Русия и Индия няма обща граница,което възпрепятства връзките им.
Това което ги свързва е бедността и мизерията и желанието да се противопоставят на демократичната общност водена от САЩ.Но едно желание не стига ,трябва да имаш и възможности.
Русия днес не е заплаха за Демокрациите по света,въпреки несъвършенствата на политическата система тя има плуралистичен обществен живот,свобода на медиите,доколко в тях се изразяват различни противоположни и противоборстващи мнения.А основен признак на демокрацията е конкуренцията на идеи.Собствеността в Русия е изцяло частна, но до голяма степен концентрирана в шепа хора.Собствениците на тези руски групировки не искат връщане назад,защото това би означавало национализация.Народът също не би искал едно такова връщане,руското общество се отвори подобно на българското за света.Младите хора могат да пътуват в чужбина,част от тях емигрираха и на запад така че едва ли биха искали едно затваряне от света.И то в още по тесни граници,защото източна Европа и бившите съветски републики няма да са част от това изолиране за света.Самата Русия би загубила отколкото спечелила от този ход.Народът надали го интересува на кой е собствеността в държавата ,защото той и по съветско време не бе нейн собственик.За него по важното е да живее добре.Ако някои се опита да наложи диктатура в Русия то тя би била изключително нестабилна,поради липсата на финансови средства и напредналите демократични реформи.Тази диктатура никога не би добила онзи завършен вид от предгорбачовата епоха.Тя не би устояла на социалната напрежение вътре в страната и ще бъде лесно манипулируема от вън.Но аз съм убеден че до диктатура в Русия няма да се стигне и тя ще продължи по този криволичещ път на развитие поне още 10 год.
За процесите в Индия и Пакистан не съм голям познавач но те ще заемат своето достойно място в света едва когато разрешат териториалните си спорове и успеят да изградят отворена към световния пазар пазарна икономика основаваща се на частната инициатива и собственост.Това важи за всяка една държава в света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар